вторник, май 21, 2024

Съботни маршрути: Храмовете и светците на Охрид

Сподели

На 30 км. южно от македонския град Охрид, почти до границата с Албания, се намира манастирът Св. Наум Охридски. В малкия средновековен двор времето ни връща назад, когато ученикът на равноапостолите Кирил и Методий, потърсил там уединение и спокойствие. По негова инициатива и с царска помощ е построен и храмът, който по-късно приютява и пази до днес тленните останки на канонизирания за светец просветител.

Тленните му останки са непокътнати, защото всички опити да се отвори саркофага се оказвали напразни, разказва старец облечен като калугер, който ще ви продаде и свещите, ако искате да запалите за здраве или упокой на някой от близките ви. Чувството, което човек изпитва прекрачвайки прага на тази светиня е неописуемо.

Манастирът граничи с бистрите води на Охридското езеро и само на хвърлей място от него се намира Албания.

Зад планината Галичица се простира Преспанското езеро, а на неговия остров Св. Ахил спят вечния си сън ослепените Самуилови войни и българският самодържец непонесъл гледката от разбитата си войска. Поверие твърди, че водите от Преспанското езеро се вливат чрез подземни реки в Охридското и заради това то е така чисто.

От манастира на Св. Наум се вижда и бърза река, която се влива в прозрачните води на езерото. Това е изворът на Черни Дрин. Интересно е това, че водите на реката не се смесват с водите на езерото, а само преминават през него за да излязат в другия му край при гр. Струга. И това е само едно от необяснимите вълшебства на този сакрален край, принадлежал в миналото и на България.

Историята на Охрид разказана накратко

Много преди български крак да стъпи по тези земи, те принадлежат на илирийските племена, а Охрид носил името Лихнида.

По времето на Филип Македонски той се превърнал в негово владение, а още по-късно, около първи век от н.е. става римска колония.  Този град се намира на един от най-важните пътища в древността – Виа Игнация, който води от Драч (Дурес) до Солун и Цариград.

Следи от римляните в Охрид се виждат и до днес – античния театър, местата където са били храмовете на Изида и други божества, обширният площад, който по-рано ползвали гърците.

Градът се разраствал, а след като Константин Велики наложил християнството за основна религия и в Охрид пристигнали императорски пратеници за да започнат строителството на нови храмове и да се борят с езичеството.

През VI в. започва експанзията на славянските племена, в средата на седми век тук идват българите на Кубер, а в началото на осми век градът преминава на подчинение на българските царе и по-конкретно Борис I Покръстител. Именно той е човекът допринесъл толкова много за разпространението на българската писменост и създаването на множество центрове за просвета.

Когато тръгнете към Охрид имайте предвид, че онази приказка за далечното царство, през девет планини в десета е разказвана именно за него. Но това не е попречило по никакъв начин на царските пратеници да стигат толкова далеч, за да разнасят заповеди и да събират войници.

През осми век Охрид е процъфтяващ град. Опасан от градски стени с две големи порти, с множество храмове, част от които и днес блестят с онзи неизчезващ ореол на светите места. Тук е третата и последна столица на Първата българска държава. Днес Охрид е един от градовете в Европа под егидата на ЮНЕСКО.

Чудото Климент Охридски

Неслучайно прозорливият ни цар Борис I изпраща тук книжовника Климент и създава втората книжовна школи в царството си.

Климент Охридски е мизиец. Основните данни за него черпим от житието му, написано от Теофилакт Охридски архиепископ (1084 – 1107), известно като „Пространното житие“.  „Този наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае като българи.“ – пише Теофилакт. Гръцки език Климент научва едва когато идва в Македония. Приема се, че Климент е роден около 840 г.: според „Дългото житие“ той умира в дълбока старост през 916 г. Климент е ученик на Методий, с когото обикаля близки и далечни земи, според житиеписците си. Двамата се срещат в манастира Полихрон на планината Олимп в област Ветиния, Мала Азия (в днешна Турция ), където по-късно се установява и Константин – Кирил Философ. Теофилакт пише, че Кирил и Методий, след като изнамерили славянската азбука, „се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си“, като назовава кои са „избрани и корифеи на гру­пата“ – Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава. Климент участва във Великоморавската мисия на Кирил и Методий, а след това се озовава заедно с тях в Рим. Виждаме как съдбата го среща с Наум, друг последовател и ученик на Кирил и Методий.

Остава там заедно със светите братя от 867 до 869 г. и чрез тях завръзва познанства с епископ Формоза Портуенски, който става по-късно папа, но и живее в България, като е приятел и на княз Борис I. Смъртта на Кирил отвежда отново Климент и Методий от Рим в Панония и Великоморавия, където те остават за около петнадесет години.  Заелият мястото на княз Ростислав – Светополк низвергва делото на двамата просветители и изпраща последателите им в изгнание, като преди това ги държи в затвора. Горазд умира във Великоморавия.

Така трима от тях – Климент, Наум и Ангеларий, успяват да избягат и пристигат в Белград през 886 г. Няколко месеца по-късно те вече са в столицата Плиска. Борис I вероятно осъзнава, че възприемането на Кирило-Методиевата езикова традиция и създаването на българоговореща църква и обучаването на местни духовници, биха могли да ограничат византийските претенции и да позволят на българите да заемат и адаптират византийски ценности без да рискуват културната си автономия. Тримата се заемат с просветителската си дейност, като Наум е изпратен в Преслав и създава Преславската книжовна школа, Ангеларий се разболява и умира, а Климент е изпратен в областта Кутмичевица, с център Деволт – Охрид. Там той създава своята просветна школа.

През следващите седем години (886 – 893) Климент прекарва част от времето си проповядвайки на езичниците, които вероятно са формирали значителна част от българското население на провинцията. Друга част от времето си посвещава на преподаване на глаголицата, като по-талантливите му ученици били избирани за по-задълбочено богословско обучение и ръкополагане в свещеничеството. Според Теофилакт, за седем години броят на тези ученици достигнал 3500. Това забележително постижение, почти без паралел в средновековния свят, допринесло значително за осъществяването на Борисовия план да подмени гръцките духовници с местни българи.

В Охрид Климент основава манастира Св. Панталеймон, на хълма Плаошник,  който се превръща в основен център за обучение на местни духовници и допринася за славата на Охрид като люлка на българското християнство на Балканите.

След неуспешното управление на Владимир – Расате, през 893 г. на българския трон сяда Симеон, той мести столицата в Преслав и назначава Климент за епископ на област Величка – това е неустановена и до днес територия, която обхваща части от днешна Северна Македония, Родопите и Гърция. След като заел църковният пост, той измолил от новия владетел, в Охрид да поеме делото му не друг, а съратникът му Наум.

Здравето на епископът било разклатено и опасявайки се от наближаващия си край Климент пътува от Охрид до Преслав, за да измоли от Симеон освобождаването си от поста, но е върнат без да бъде изпълнена молбата му. Това се случва около 901 година. Ако днес, с кола, пътуваме от София до Охрид за седем часа, колко ли е пътувал с коня си Климент, за да стигне до Преслав? В същност Симеон се оказва прав. Климент живее още петнадесет години след тази им среща.

Хобито на Климент Охридски било да прави присадки. Той култивирал диви растения и създавал нови видове.

Неговият манастир Свети Панталеймон се намира близо до езерото, в подножията на града, а гледката, която се разкрива пред очите на посетителя е запомняща се. Езерото блести като огледало, обградено от накацали по хълма къщи, уличките са тесни и застлани с камъни, а рибарите стягат лодките си.

След смъртта си Климент е погребан с почести на повече от седемстотин километра от родния си дом. А тленните му останки започват да вършат чудеса.

И днес охридчани ходят пред саркофага му за да се помолят за изцеление, за успех или за здраве. Манастирът на Св. Климент просъществувал до ХIV в. когато земите на Охрид били завладени от турците. На мястото на манастира те вдигнали огромна джамия, а тленните останки на Св. Климент били пренесени в храма край Горната порта на града – Св. Богородица Привилепта, където останали до освобождението през 1912 г.

Преди двадест и две години археолози освободили основите на някогашния Св. Панталеймон от прегръдката на джамията, а в основите му открили римски мозайки. Манастирът е възстановен по стари гравюри и в него може да види саркофага на Св. Климент. Пет от плочите на пода са стъклени и ако посетителят се наведе ще види останки от катакомби, които са били там още от римско време.

Светецът Наум Охридски

Но нека да се върнем на другия покровител на града, също българин – Наум Преславски – Охридски. Според църковните писания той също произхожда от Мизия и е бил син на заможно семейство. Млад решава да се посвети на просветителството.

Пътищата му се преплитат с тези на Кирил и Методий във Великоморавия, където той вероятно заминава по своя воля. Предполага се, че е посещавал Рим заедно с тях, а сетне с Климент и Ангеларий се връща в България. „Които тогава ходеха по цялата Българска земя, подвизавайки се да обръщат прелъстените в православната вяра… За да приведат мнозина в Христовата вяра и да ги просветят със светлината на истината… преведоха божественото писание, старото и новото, от елински (гръцки) език на простия български език и изобретиха сами букви за славянския език“.

Наум е бил един от организаторите на съдбоносния Първи всебългарски църковно-народен събор, свикан в Преслав през есента на 893 г., прогласил славянобългарския език за официален държавен и църковен език, въздигнал Кирило-Методиевото дело за знаме на българската държава и народ, връчено от княз Борис – Михаил в ръцете на неговия достоен син и приемник – Симеон Велики.

Както вече споменахме Наум работи в Преслав до момента, в който Климент настоява да поеме просветителската му мисия в Охрид. „Братя, нека да не остане без помен и презвитер Наум, този брат, другар и състрадалец на блажения Климент…“, гласи най-старото житие на Св. Наум от първа четвърт на X в. Но къде работи Наум, къде е била неговата школа? В манастира край Преслав, който се нарича Свети Панталеймон. Невидимата нишка, която свързва Климент и Наум, освен общото им житие – битие, е и наименованието на манастирите, в които те са обучавали своите ученици. Защо са избрали именно Свети Панталеймон? Той е всепризнат лечител, но и покровител на бурите и пътниците. Признава се от православието, но и от католицизма. Фактът, че двете школи се наричат по един и същи начин означава, че и двамата са изпитвали пиетет именно към този светец. Какви са другите причини няма как да узнаем. В едно от житиетата им се посочва, че те са били братя, но изследователите считат, че става дума не за кръвна, а духовна връзка чрез общата им житейска мисия.

Манастирът на Св. Наум

Построен е от св. Наум с помощта на българските царе Борис I и Симеон Велики между 893-900 г., по време на неговото образователно дело в областта Кутмичевица. И до днес там са много добре запазени изображенията на св. Седмочисленици: светиите Кирил, Методий, Сава, Ангеларий, Климент с архиерейско облекло и св. Наум с калугерски дрехи.

Той се замонашва в края на живота си.

Да входа на храма е зографисана фигурата на цар Борис I, който е изписан с дълга брада. Точно до него на съседен свод е синът му цар Симеон. В края на XIX век българският политик, историк и географ акад. Васил Кънчов изследвал манастира и установил, че всичките надписи са гръцки и нищо славянско не е запазено. Ето „В църквата стои гробът на св. Наум. Над него лежи мраморна сива плоча без надпис. Болните от околността без разлика на вяра дохождат и търсят на гроба изцеление. Гробът се намира в северното крило на църквата, а в южната, казва Г. Григорович (руски изследовател), имало надгробна плоча над костите на някой български цар (предание). Такова нещо сега няма.“

В Охрид съществува поверие, че сърцето на светеца все още бие. Заради това много често можете да видите посетителите коленичили пред саркофага и положили главата си на него. Мнозина казват, че са чули туптунето, а това се приема като знак, че молитвите им ще се сбъднат.

Едно от чудесата на Св. Наум

Срещаме Веска на хълма Плаошник, където е възстановената базилика на Св.Климент и Св. Панталеймон. Тя е екскурзовод и тръгва с нас, за да ни разкаже за града. Когато стигаме до историята на манастира на Св. Наум, тя ни доверява и своята история. Когато брат ѝ навършил 18 години установили, че има проблем със сърцето. Ходил по доктори, но никой не се наемал да му обещае, че ще доживее до старини. Казали му, че хора с неговото заболяване рядко достигат до тридесетгодишна възраст. Тогава баба му го завела на гроба на Св. Наум. Той се молил дълго за изцелението си, като най-накрая усетил с душата си, че молитвата му е чута. Тогава се зарекъл, че ако се ожени и има син – ще го нарече Наум. На двадесет и четири години се запознал с момиче, което му станало жена. След още година се сдобил със син и се чудел, дали да е Наум или да го нарече на името на баща си. Докато вървял към родилния дом пред очите му пресветнало нещо, навел се и вдигнал от земята златна плочка на гърба на която бил ликът на Св. Наум. Стреснал се от този знак и изпълнил обета си. Доживял до седемдесет години, като след сина му, му се родила дъщеря. Отгледал не само двете си деца, а и четирима внуци.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Прочети още

Актуално днес